Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

Въпроси до Европейската комисия


Все повече граждани на Европейския съюз се възползват от свободното придвижване на хора и стоки, стимулирайки обмена между държавите и вътрешния пазар. Повишената търговия доведе и до увеличаване на злоупотребите при покупко-продажби най-вече на автомобили втора употреба. Много често търговците на тези автомобили злоупотребяват, като укриват вътрешни дефекти на автомобила или връщат километража на колата. С укриването на дефекти в колата, за които купувачът не е предварително информиран, се застрашава животът на шофьора, пътниците и околните. Връщането на километража пък е широко разпространена практика сред търговците на автомобили втора употреба, с която залъгват купувачите, че колата е по-нова от реалното, и изкуствено увеличават стойността на превозното средство. Тази позорна практика е подсъдима в Германия, но не и в България.

На 25.2.2008 г. започва строителството на спортна зала „Колодрум“ в Пловдив от колоездачното дружество „Цар Симеон“, като предвидената стойност е около 22 млн.лв. В началото на 2010 г. става ясно, че дружеството не може да завърши проекта, и то се обръща към Общината за помощ. Впоследствие Община Пловдив закупува незавършения проект благодарение на финансова помощ, предоставена от правителството на България. През следващите години — 2012, 2013, 2014 — следват няколко общински поръчки за довършване на залата и допълнителни средства, отпуснати от държавата, които към края на 2014 г. надхвърлят вече 50 милиона лева, т.е. с 30 милиона над първоначално предвидената стойност на проекта.

На 28 юни 1913 година по изрична заповед на сръбския капитан Арсениевич петима български офицери са избити с изключителна жестокост — свидетелство за това е доклад, публикуван в международната Карнегиева анкета.

 

Днес българите от Босилеград имат желанието да възстановят гробовете на загиналите, както и да поставят плоча с имената на българите, загинали във Втората балканска (междусъюзническа) война.

На 19 юни 2015 г. повече от 500 служители, работещи в институциите на ЕС, бяха уведомени от Службата за инфраструктура и логистика в Брюксел (OIB), че за съжаление на техните деца няма да бъде осигурено място в извънучилищните заведения за грижи за деца. Това се случи и миналата година, когато откази бяха връчени на приблизително същия брой хора.

ОИСР наскоро публикува доклад, озаглавен „Skills Outlook 2015 — Youth, Skills and Employability“ (Перспективи на професионалните умения 2015 г. — умения и пригодност за заетост на младите хора). Злоупотребата със стажове доведе до изключване на необходими и структурни длъжности. В препоръката на Съвета за рамка за качество на стажовете се посочва, че липсва „прозрачност по отношение на условията на труд“ на стажовете и че това може да доведе до използване на „стажантите като евтина и дори безплатна работна ръка“.

Преди седмици италианският премиер Ренци обяви в интервю пред италианския вестник, че ако не бъдат одобрени квотите за разпределение на бежанци, Италия има план Б. В този смисъл всички си задаваме въпроса какво възнамерява да направи италианското правителство в ситуация, в която няма и не може да има съгласие да бъдат приети т.нар. квоти за разпределение на бежанци. Според различни информации Италия би могла да даде възможност, чрез издаване на временни документи на голяма част от лицата, дошли като бежанци, да пътуват свободно в рамките на ЕС.

Според данните на Евростат за фактическото индивидуално потребление (ФИП) на глава от населението от 16 юни 2015 г. ФИП варира от 49 % до 140 % спрямо средното за ЕС. Изнесените данни препотвърждават задълбочаващата се тенденция разликите между най-бедните и най-богатите в ЕС да се увеличават. В това отношение България продължава да е най-бедната страна членка от ЕС.

Последното предложение на Европейската комисия за разпределяне на нелегалните имигранти в други държави членки на Европейския съюз е силно обезпокоително и скандално. То пряко засяга и застрашава интересите на България и на много други страни членки.

На 20 май 2015 г. Съветът на ЕС прие решение, с което се изисква от Комисията да внесе законодателно предложение с цел изменение на нормативната уредба на ЕС по такъв начин, че тя да бъде в съответствие с Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали. Ратифицирането на Маракешкия договор е блокирано поради правен проблем от октомври 2014 г. Докато Съветът на ЕС постига бавен напредък в законодателния процес, държавите членки предприемат действия.