Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

Въпроси до Европейската комисия


След трагичните нападения в Париж, случили се на 13 ноември 2015 г., изглежда, че е необходимо да се направи повече, за да се попречи на терористите и престъпниците да пътуват между държавите членки, и да се ограничи наличността на незаконни оръжия и експлозиви. Необходими са спешни действия, за да бъде гарантирана сигурността на гражданите на нашите държави и да се защитят техните свободи, като в същото време се засили борбата срещу екстремизма и тероризма.

В следствие на трагичните атаки на 13 ноември 2015 г. в Париж, Франция, стана ясно, че трябва да се прави повече за защита от терористи и криминално проявени лица, пътуващи между държавите членки, и да се вземат по-обстойни мерки правоприлагащите органи да обменят информация помежду си. Ако не се приложи подходящ план и сътрудничество, целият Европейски съюз ще бъде под сериозна терористична заплаха. Спешни мерки са нужни, за да се гарантира сигурността на европейските граждани и да се запази свободата на движението, като същевременно се засили борбата срещу екстремизма и тероризма в Европейския съюз.

На 20 март 2014 година Европейската комисия публикува обява за проучване на недвижими имоти за настаняване на 770 служители в сграда/сгради с площ от 27 000 m2 в Брюксел.

От прилагането на споразумението, сключено през юли 2015 г. между политическите партии в Македония, зависи дали ще се възвърне политическата стабилност, за да може страната да продължи по пътя си към евроинтеграцията. В качеството си на заместник-председател на делегацията на Европейския парламент за връзки с Македония съм силно огорчен, че делегацията не бе включена в нито един етап от преговорите и че по този начин се нарушиха правомощията на делегацията и на евродепутатите.

В съответствие със срещата на министрите за откриване на Междуправителствената конференция за присъединяване на Сърбия към Европейския съюз (състояла се в Брюксел на 21 януари 2014 г.) в точка 16 се посочва условието за ефективното прилагане на законодателството в областта на защитата на малцинствата и на недискриминационно третиране на националните малцинства в цяла Сърбия.

Постоянно увеличаващият се приток от бежанци и имигранти от Африка и Близкия Изток към Европейския съюз постави страните от Югоизточна Европа в много сериозно положение и изостри междусъседските отношения. На 26 август 2015 г. Европейската комисия отпусна допълнителни 1,5 милиона евро хуманитарна помощ за подпомагане на бежанците и имигрантите в Сърбия и Македония.

Все повече граждани на Европейския съюз се възползват от свободното придвижване на хора и стоки, стимулирайки обмена между държавите и вътрешния пазар. Повишената търговия доведе и до увеличаване на злоупотребите при покупко-продажби най-вече на автомобили втора употреба. Много често търговците на тези автомобили злоупотребяват, като укриват вътрешни дефекти на автомобила или връщат километража на колата. С укриването на дефекти в колата, за които купувачът не е предварително информиран, се застрашава животът на шофьора, пътниците и околните. Връщането на километража пък е широко разпространена практика сред търговците на автомобили втора употреба, с която залъгват купувачите, че колата е по-нова от реалното, и изкуствено увеличават стойността на превозното средство. Тази позорна практика е подсъдима в Германия, но не и в България.

На 25.2.2008 г. започва строителството на спортна зала „Колодрум“ в Пловдив от колоездачното дружество „Цар Симеон“, като предвидената стойност е около 22 млн.лв. В началото на 2010 г. става ясно, че дружеството не може да завърши проекта, и то се обръща към Общината за помощ. Впоследствие Община Пловдив закупува незавършения проект благодарение на финансова помощ, предоставена от правителството на България. През следващите години — 2012, 2013, 2014 — следват няколко общински поръчки за довършване на залата и допълнителни средства, отпуснати от държавата, които към края на 2014 г. надхвърлят вече 50 милиона лева, т.е. с 30 милиона над първоначално предвидената стойност на проекта.

На 28 юни 1913 година по изрична заповед на сръбския капитан Арсениевич петима български офицери са избити с изключителна жестокост — свидетелство за това е доклад, публикуван в международната Карнегиева анкета.

 

Днес българите от Босилеград имат желанието да възстановят гробовете на загиналите, както и да поставят плоча с имената на българите, загинали във Втората балканска (междусъюзническа) война.