Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

www.focus-radio.net - Ангел Джамбазки: Антонио Милошоски винаги е смятал себе си за истински българин и последовател на Тодор Александров


2017-07-24 19:34 | коментара

Ангел Джамбазки, евродепутат от Европейски консерватори и реформисти и заместник-председател на ВМРО – Българско национално движение в интервю за Радио „Фокус“
Водещ: Г-н Джамбазки, как си обяснявате поведението на Антонио Милошоски, който се обяви против Договора за добросъседство с България, но чухме и едни конкретни условия този договор да се случи. Какво знаем за Милошоски и за неговото отношение към България? Защо и как се е променило?
Ангел Джамбазки: Поведението на Милошоски – аз се чудя дали да продължа да го наричам Антонио, каквито са ми отношенията, тъй като днешното му поведение е изключително недобронамерено и според мен прекъсва редица отношения – е много показателно. Това е виждано много пъти в българската история, в историята на обединителните борби на българите в Македония. Моите лични спомени за поведението на Антонио Милошоски, когато беше специализант или докторант в София за известно време, в тези години, в които беше в София, той беше много ясно заявен българин. Нееднократно в компании, нееднократно в разговори, които сме водили, той се е изявявал като истински българин, като много страстен привърженик на линията на поведение на Тодор Александров, на Иван Михайлов, на старите дейци и ръководители на ВМРО. Няма никакво съмнение за това, че произходът на населението, битът му, културата във Вардарска Македония е само и единствено българска. Многократно съм го чувал да го заявява в прав текст, в компании, насаме. Имам няколко спомена от негови присъствия на гроба на Тодор Александров. Знаете, че всяка година около датата на убийството на Тодор Александров в Пирин планина ВМРО провежда траурна церемония, посветена на паметта на великия водач на ВМРО. Самият Милошоски нееднократно е присъствал на тези събирания, ясно, недвусмислено заявявайки се като българин от Македония. Има снимки, част от които са и в социалните мрежи, на които се вижда Антонио Милошоски в наша компания, с други дейци на организацията, които държат българско знаме и знамето на ВМРО, така че изненадата е неприятна, но тя може би се дължи на дългото пребиваване на Милошоски във властта. Може би се дължи на това, че той беше изключително приближен до Груевски. За никого не е тайна просръбската и антибългарска линия на поведение на Груевски в последните години. Впрочем, самият Груевски също претърпя много сериозен идеологически завой, идеен завой в своето поведение, в своето самоопределение. Известно е, че неговата политическа кариера преди да бъде съветник на сръбския министър на финансите, беше свързана с една българска банка в Скопие. Тогава, по спомени на очевидци, на хора, които са работили с него, самият Груевски нееднократно е заявявал своите пробългарски симпатии, но управлението на Груевски се бележи с отдалечаването от България, системно и последователно, опит за прекъсване на всички връзки, налагането на безумния модел на антиквизация на обществото в Република Македония. Антонио Милошоски беше на високи позиции по време на управлението на Груевски и вероятно, следвайки модел на поведение, описан от Алеко Константинов и твърде характерен за началото на българския политически живот от 20-те години на ХХ век, вероятно тази идейна трансформация, ако можем така да я наречем с горчива ирония, се дължи на неговите властови позиции и на начина му на живот, приближен до Груевски. В известен смисъл, това поведение не е новост за българския политически живот. То може да бъде оприличено и на поведението на редица дейци на организацията и на български обществени дейци, които след като Комунистическият интернационал през 30-те години на миналия век обявява македонска нация, започват да служат на тази идея срещу съответното възнаграждение по линия на Коминтерна. А това е не повече, не по-малко може да бъде определено такова поведение с една единствена дума и тази дума е „национално предателство“. Видял съм го с очите си неведнъж и примерът с Милошоски е изключително, изключително показателен. Беше голям българин по времето на управлението на г-н Георгиевски, след което, когато самият Груевски се еманципира от Любчо Георгиевски и всъщност започна да отдалечава ДПМНЕ от идеята на ВМРО, изобщо да отдалечава Република Македония от традиционно изконно близките й връзки културни, исторически, политически с България, тогава самият Милошоски избра да последва тази линия. Известно е, че в историята на делото има един ироничен изказ и той е „Каков ке ме платиш, таков ке се сторам“. Там намирам аз отговор на това как един човек, който е заявявал нееднократно, че е чист българин, един човек, който се е клел във вярност на българската кауза на гроба на Тодор Александров, един човек, който е вял знамето на организацията и знамето на България, сега работи срещу националните интереси на Република Македония. Нека да напомня на читателите и на слушателите на Агенция „Фокус“ и на Радио „Фокус“ , които са грамотни по темата, тъй като агенцията и радиото са общо взето най-достоверните източници на коментари и на новини по тази изключително важна за българското общество тема, че интересът на Република Македония в момента е този договор да бъде подписан с България, за да може да бъде отворена вратата към членството на Република Македония в Северноатлантическия договор и членството на Република Македония в Европейския съюз. Това е национален интерес на гражданите на Република България и на гражданите на Република Македония. Това, което в момента се предлага по линията на саботажа, който се извършва до голяма степен от Москва, до голяма степен от Белград и в по-малка степен от Атина, тази линия на саботаж към обществото в Република Македония всъщност цели Република Македония да остане една „сива зона“, една „черна дупка“ на нестабилност, на назряващ и натягащ се етнически конфликт с албанската общност в Република Македония и да бъде позволено на Сърбия още известно време да бъде проводник на други интереси на Балканите. Това е санитарният кордон, който е проектиран да държи Балканския полуостров в несигурност. Виждаме как Черна гора постепенно успява да намери съгласие в своето общество и да избере членството в Европейския съюз и членството в Североатлантическия договор. Това разбира се изнервя стратезите на тези политически саботажи, които са откровено антибългарски в трите столици, които споменах, и те започват един много силен натиск върху всички свои агенти и в София, и в Белград, и в Атина. Забелязвате активизацията на „Златна зора“ – една странна политическа формация, която се появява точно при определени поводи. Беше изчезнала от политическата сцена, но отново се появи в Солун да крещи лозунги срещу Република Македония. На тези събирания с факли, с високопарна антиреторика бяха вети и знамената на Сърбия, и знамената на Русия. Това е много показателно и това е много важна, много видима политическа линия. Г-н Милошоски и неговата финансово обяснима трансформация, личностно обяснима трансформация, кариеристично обяснима трансформация е част от тази брънка, част от тази верига. Той е избрал на кого да служи, но тази страна, която е избрал, не е страна, чиито интереси не съвпадат нито с българския национален интерес, нито с интереса на гражданите в Република Македония. Тази акция, тази активна работа, която в момента се извършва, има за цел да попречи на сключването на този договор, а цели именно продължаващото разделение на един народ в две държави, продължаването на измислянето на разни фалшиви, измислени герои. Такива в Скопие можем да видим в лицето да речем на фамозно известния Миленко и други подобни на него криминално-контрабандни елементи. Такива има и в България и те се използват активно от същите автори. Забележете, че хората, които като Милошоски твърдят в Скопие, че договорът е вреден за Македония, също в София твърдят, че договорът е вреден за България. Тук се появява огромното логическо противоречие – как така един договор между Република Македония и Република България може да бъде национално предателство едновременно за Република Македония и за Република България. Ако логиката на тези служители на чужди държави е вярна, то едната държава поне трябва да печели от този договор, а истината е, че от този договор ще спечелят и двете държави, но ще загубят тези, които в момента моделират поведението на Милошоски, които в момента се опитват да нагнетят нова антибългарска истерия в Скопие и нова истерия срещу Република Македония в София. Тези стъпки са ясно видими. Моето лично разочарование е от човек, когото съм слушал да пее революционни песни, да се кълне в паметта на Иван Михайлов и Тодор Александров, в момента да служи на сръбската национална идея от началото на ХХ век. Това е поредно, вероятно не и последно предателство, на което ще станем свидетели. В края на краищата, историята на това дело, на това движение е много показателна и то отрежда еднозначно мястото на подобни личности в историята. Аз лично не бих искал и бих направил всичко възможно да не се озова на тяхната страна, на страната на тези, които предават националния си интерес срещу шепа сребърници или шепа денари, или рубли, или каквото и да било. В края на краищата, всеки сам си прави своя избор и носи последствията и отговорността от него.
Водещ: Казахте, че Милошоски е бил истински българин, обичал България, готов да умре за България. Днес обаче той иска едно изрично споменаване на македонски народ в договора, иска ясно разделение между общата и отделните истории на двете държави. Кога се случва този „идеологически завой“, както го нарекохте, тази метаморфоза? Сега ли се случва, по-рано ли е започнала?
Ангел Джамбазки: Даже не съм сигурен, че точната дума, която използвах преди малко, е „идеологическа“, защото в предателството и продажността не виждам нищо идеологическо. Тук става дума за чисто предателство срещу някакви облаги. Дали тези облаги са финансови, дали тези облаги са кариеристични, не зная. Не желая да зная и не мога да гадая. Достатъчно омерзително само по себе си е едно подобно поведение, но по същността си тези искания повтарят изключително тезата на Белград и тезата на Коминтерна за наличието на отделни народи, за отделните истории и т.н. Отделна история македонската държавност има след 1944 и 1945 г., откакто фактически за пръв път в новата история съществува държава под името Република Македония, макар и част от Съюзна федеративна република Югославия. Тази отделна история ние не оспорваме. Историята след 1945 г. ние не оспорваме. Ние настояваме чисто политически да бъдат запазени правата и законните интереси на тези стотици хиляди истински, истински българи в Македония, които не осребряваха своята българщина, за да бъдат народни представители, външни министри и шефове на комисии по външни работи. Аз си спомням Милошоски, който се кълнеше в своя български произход, как обясняваше, че той бил млад министър, но все пак по-стар от своята държава – това е негов цитат, той може да се намери. За тази история ние не спорим, няма никакво съмнение, че има такава история, която е по-млада от министерстването на г-жо Милошоски, но ние казваме следното нещо: има исторически реалности истини. До 1944-1945 г. историята на българския народ в Македония е ясна и еднозначна. На територията на днешна Република Македония възрожденците в Османската империя ясно и недвусмислено са се декларирали като българи и е ужасно срамно, и е ужасно подло и предателско, особено от устата на човек като Милошоски, да се твърди, че братя Миладинови не са българи, просто защото те са го заявили; да се твърди, че останалите български възрожденци в Македония, откъдето тръгва и голяма част от българското възраждане, не са българи. , Всъщност е истинско национално предателство, каквото в момента вършат тези хора, които плюят на произхода си, защото ако аз имам вяра, а аз имам вяра на казаното от Милошоски във времената, когато го водихме на гроба на Тодор Александров и той се качваше сам, това означава, че той днес е предал паметта на своите предци, че днеска той е продал на своите предци и я е предал на чужда кауза, на каузата на тези, срещу които неговите предци са се борили. Тезите, сръбските тези бяха в сръбската въоръжена пропаганда, в югославската комунистическа власт в Република Македония, която мачкаше българите там и ги пращаше в Голи оток, и ги разстрелваше. Извърши Кървавата Коледа, в рамките на която са избити десетки, стотици хиляди български свещеници, просветители, учители, интелигенти, адвокати и т.н. Толкова по-жалко и толкова по-тъжно е за човек, който предава паметта на предците си. Аз бих могъл да разбера Драган Павлович –Латас. Той е флагманът, той в момента е съюзникът на Милошоски. Латас е наследник на сръбски колонисти. Латас е ясен, той е сърбин по произход, такъв се чувства. Той разбира се, че ще служи на сръбската кауза. Него мога да го разбера, макар че никога няма да го приема, но не мога да разбера Милошоски, който предава паметта на своите предци.
Водещ: Броени дни, малко повече от седмица ни делят от 2 август, когато се очаква да бъде подписан този договор. Какво значение ще има този натиск и тези послания, които чуваме и в Комисията по външна политика, и вътре на парламента в Македония?
Ангел Джамбазки: За съжаление, има значение, защото оказват огромен натиск върху правителството в момента и този натиск във всички случаи не е за добро. Забелязахте вероятно, че в българската външна комисия БСП повтаряше тезите на ВМРО-ДПМНЕ във Външната комисия в Скопие. И забележете иронията – ДПМНЕ е член на Европейската народна партия, БСП е член на ПЕС. В София членовете на ПЕС размахват лозунгите на Коминтерна, в Скопие членовете на ЕНП размахват лозунгите на Коминтерна. Бихте казали – парадокс на първо място, но не е парадокс. Просто тези политически организации служат на определени геополитически интереси, които се разминават, и остро влизат в конфликт с българския национален интерес и интереса на гражданите на Република Македония, така че натискът ще бъде огромен. Моите лични надежди са правителството на Заев да удържи на този натиск и да бъде подписан този договор, който ще регламентира и регулира отношенията между Република България – Република Македония, в рамките на споразумението, което беше подписано между господата Георгиевски и Костов в далечния край на 90-те години на миналия век. Това е изключително важно, защото то ще отвори вратата за Република Македония, за това тя да запази и да получи международна гаранция за своята териториална цялост, национална сигурност и суверенитет. Нашият национален интерес е Република Македония да бъде единна държава. Нашият национален интерес е в Република Македония да бъдат запазени правата, законните интереси, политически, на българската общност там, която не е малка. Затова не използваме думата „малцинство в Македония“, българите не са малцинство. Та това е, което най-много ги боли, това, което най-много ги плаши, и това, което ги мобилизира – посоката, която избра Черна гора и възможността Македония да се измъкне от тази орбита, която всъщност не желае нищо добро на Балканите, а желае да продължи политиката на замразени конфликти, политиката на „сива зона“, политиката на „черна дупка“, която да бъде извор за нестабилност. Докато продължава този процес, десетте години, в които Груевски държеше Македония далече от Европа, за тези 10 години миграцията в Република Македония достига огромни размери. Докато в Република България ние все още имаме демографски потенциал – или поне силно се надявам да го имаме, да преодолеем тези негативни процеси. За Република Македония нещата са изключително опасни, тъй като там неалбанското население, населението, което определя себе си като българи, като македонци и т.н., съставлява малко повече от половината от общото население, а миграцията, еднопосочната миграция е изключително в средите на неалбанското население. Албанците не мигрират. Албанците отиват да работят, връщат се, купуват къщи, строят къщи, превземат село след село. Така че тези процеси са изключително опасни. Тези, които искат да държат Република Македония в тази роля – ролята на барутен погреб, на най-слабо звено, всъщност в момента си набират, организират, напътстват логистично, всякак цялата тази кампания, която се води. Тя не се води само в Скопие, тя се води и в София, тя се води и в Белград, тя се води и в Атина. Целта им е Република Македония да бъде държана далеч, да бъде държана в положение на пръчка динамит със затъкнат фитил, който може да бъде пален, според определени геополитически интереси. Там е нашият интерес. Аз съм изключително разочарован от поведението на редица функционери на ДПМНЕ, тъй като с това си поведение тя повече не може да бъде ВМРО. Няма как да носи името ВМРО политическа организация, която преследва сръбските интереси. Няма как да се нарича ВМРО организация, която прави всичко срещу интереса на гражданите на Република Македония. Надявам се този натиск да не успее, надявам се на разума, търпението и политическото далекогледство и политическото упорство и на правителствата в Скопие и в София. Надявам се, че този договор ще бъде подписан, с което ще минем вече на качествено ново ниво на разговори и на съвместни действия, на съвместна работа. Вие видяхте ясната заявка, че ангажимент е построяването на огромните инфраструктурните коридори, които са толкова важни за България, за Македония и за Албания – това е т.нар. „Коридор №8“, това са всички тези хоризонтални, а не вертикални връзки, които могат да свързват Черноморски регион, Близкия изток, Среден изток директно с Италия, и да се транспортират и стоки, и капитали, а включително и газ, където може би е заровен и един от проблемите и една от причините за тази яростна активизация на всички, които са против строителството на подобни инфраструктурни проекти. Защото знаете, че една от малкото алтернативи за доставка на синьо гориво в Европа, в България, в Италия, всъщност е азербайджанският, азерският газ, който трябва да мине по т.нар. проект ТАНАП, СОКАР и т.н. Може би тук се крие нервността на тези кръгове, които не желаят построяването на нови коридори, не желаят бързи транспортни връзки, не желаят доставка на друг газ за тази част на Европа, но пък нашият интерес е точно обратният –и тук вече говорим само за икономика и само за пари. Ние имаме интерес през България, през Македония, през Албания да преминават магистрали, железопътни влакове, газови връзки, нефтени връзки и т.н. Това ще доведе до просперитет, до добър начин на живот на гражданите на Република България, на Република Македония, Албания, на целия този регион. Ние нямаме интерес тук да бъде едно поле на напрежение, в което всъщност вертикалната ос Белград – Атина разделя полуострова и не позволява построяването на транспорт, на икономика, който да върви от Изток на Запад и разбира се, от Запад на Изток. Нека само напомним, че санкциите срещу Ислямска република Иран паднаха отдавна. Иран вече се стреми да се върне на европейските пазари. Няма по-кратък път от пътя Иран – Азербайджан – Грузия – България – Македония – Албания – Италия. Това е най-краткият път за техните стоки. Това е огромна държава с огромни интереси, със стари връзки във Франция, в Белгия, в Холандия, и тази държава ще иска да намери път. Тя не може да отиде към Турция по ясно какви причини. През Русия пътят също ясно защо е по-дълъг, по-труден и геополитически ще бъде спиран. И тогава единственият възможен коридор, който може да доставя стоки, капитали, идеи, развитие и благосъстояние, в края на краищата и благоденствие. Това е причината, освен политическите интереси, това е и причината толкова да се пречи на този договор за приятелство между България и Македония. Аз се надявам тези планове този път да се провалят и да се сложи край на това изкуствено делене на българския народ от двете страни на „Гюешево“ и „Деве баир“.