Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

През 2017 г. се очакват със 72% повече мигранти, нуждаещи се от релокация


2016-11-17 16:05 | коментара

Заедно с колегите си от групата на Европейските консерватори и реформисти д-р Юси Халла-ахо (Финландия), Андерс Вистисен (Дания), Козма Злотовски (Полша), Улрике Трибезиус (Германия) и Бернд Кьолмел (Германия) организирахме конференция на тема „Миграционна политика и граничен контрол“, за да задълбочим диалога, да обменим мнения, добри практики и да обсъдим мерки за ефективно справяне с миграцията и засилване на граничния контрол.

 

Сред участниците бяха правителствени представители, сред които заместник-министъра на вътрешните работи на Албания - Илона Гйебреа, членове на националните парламенти, политически анализатори, правни експерти, дипломати от ЕС и страни извън него, както и представители на частния сектор, участващи активно в управлението и сигурността на границите.

 

Изразих категоричното си неодобрение срещу действащата в момента система в Европа. Нужна е промяна по отношение на политиката към Република Турция. Според последния доклад на Службата на Върховния комисар на ООН по бежанците през 2017 г. броят на хората, нуждаещи се от релокация заради разрастващите се конфликти в Близкия Изток и Северна Африка, ще се увеличи със 72% в сравнение с тези за 2016 година.

 

Дъблинско споразумение е остаряло и не отговаря на духа и характера на нашето време. Създадено през 90-те години на миналия век, то оказва непосилна тежест върху пограничните страни-членки. Не желаем държавите от южната граница да се превръщат в буферни зони. Наше суверенно право е да охраняваме граници си. Смятам, че един от ефективните начини за борба с кризата е сключване на споразумения за реадмисия със страните, от които прииждат мигрантите, като например Афганистан - страната с едни от най-многобройните мигранти, прииждащи към Европа. Съществуването на такива споразумения ще позволи връщането на чужди граждани и ще доведе до фактическото намаляване на броя на мигрантите на територията на Европа. Ясно е, че мерките за справяне с миграцията от времето след Втората световна война са остарели и неефективни. Не могат да се справят с натиска, който им оказва масовата икономическа миграция от един континент към друг. Конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка няма да бъдат разрешени чрез преместването на голяма група хора на територията на Европа.

 

Благодарен съм на доц. Милен Михов, народен представител от Патриотичния фронт и заместник-председател на ВМРО, и на проф. Николай Проданов, преподавател по право във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, които взеха активно участие в конференцията, откроявайки сериозни за България предизвикателства - справяне с неконтролируемата миграция през Турция с изграждането на граничните защитни съоръжения, защото охраната на българската южна граница е равносилно на защитата на Европа. Тяхната теза бе подкрепена и застъпена и от представители на Финландия, Дания, Германия, Албания, Словакия и Чехия. Шведите от своя страна потвърдиха, че страната им е достигнала своя критичен лимит на възможностите си за прием на мигранти, като много голяма част от тях са такива, идващи от Афганистан. И те се застъпиха за идеята за въвеждане на вътрешен граничен контрол и призоваваха за налагане на допълнителни мерки, тъй като в страната вече са се обособили 55 зони, в които дори полицията не смее да влиза. Ситуацията там е критична, което създава реален риск за прехвърлянето на мигрантите в съседните страни.

 

Д-р Гуннар Бек, адвокат и преподавател по европейско право в Лондонския университет, ни представи блестящ анализ на Женевската конвенция за бежанците и по-специално обърна внимание на неясните и субективните елементи в определението на понятието „бежанец”. В своето тълкуване на Конвенцията съдилищата доста често предприемат широк подход. Когато е била създадена конвенцията след края на Втората световна война и в епохата на Студената война, наблюдавала се е вътрешно-европейска миграция. В своята съдебна практика през годините Европейският съд за правата на човека разширява обхвата на конвенцията по начин, който в момента създава прецедената ситуация, в която изискванията за връщане са по-строги от тези за приемане. Европейските държави са изправени пред парадоксалната ситуация да приемат повече бежанци отколкото могат реално да се справят. Време е страните-членки да анализират възможностите конвенцията да бъде преработена, да се разгледат съществуващите правни основания за създаване на безопасни зони и да се преразгледа определението на „безопасна държава“. Важно уточнение е, че Женевската конвенция не съдържа в себе си изискване за събиране на семейства. Това задължение е създадено от ЕС с Директива 2003/86/ЕО, а предложението на ЕК за преработване на Дъблинското споразумение дори предлага разширяване на определението на понятието „член на семейство“. Лидерите на Европейския съюз си поставят непосилни цели и цената за това плащат страни-членки.

 

Безспорен е фактът, че Европа е привлекателна дестинация за мигрантите заради щедрите социални помощи на много от страните в Западна Европа. Така наречената „политическа коректност“ и доказалият се като неуспешен модел на „мултикултурализъм“ допринасят за големият приток на мигранти. Сегашната система е остаряла и неефективна. Европейският съюз бълва неприложими законодателни инициативи, които освен да оказват тежест върху националните администрации, нямат какъвто и да е било друг ефект. В своето безсилие да се справи с проблема Европа върви към своя крах. Европейските граждани осъзнават пагубната и самоунищожителна сила на политиката, която ЕС води. За да предпазим нашето общество, трябва да намалим драстично броя на мигрантите, а това може да се случи чрез ефективен контрол на външните граници. Миграцията е най-належащият проблем на нашето общество и оказва негативен ефект върху държавните финанси като по този начин ощетява граждани на страните-членки. Представят ни миграцията от Близкия Изток и Африка като нещо напълно нормално и неизбежно, но това не е така. Европа не успя да разбере, че светът около нея се променя и тя няма как да не бъде повлияна. Оказа се в ситуация, в която трябваше да се вземат бързи решения, а когато се действа под натиск – винаги се допускат грешки. С решението си за справяне в настоящата криза Европа избра грешния път и надцени възможностите си.

 

Конференцията предостави уникалната възможност участниците и гостите да обсъдят своите виждания и практически предложения по темата, да обменят опит и да споделят какви трудности срещат и възможните според тях решения. Гости и участници се обединиха около тезата, че е нужна незабавна промяна на вредната политика на Европейската комисия и че сегашната система насърчава нелегалната миграция и трафика на хора. Целта е това да е първата от редица инициативи за реформиране на ЕС и за прекратяване на практиката за централизирано взимане на решения от Европейските институции и налагането им над суверенни държави.