Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

Гражданската война – на една ръка разстояние?


2015-05-20 13:06 | коментара

Ехото от полицейската операция срещу „Ал Кайда на Балканите” в Куманово, разтърсила и без това раздираното от скандални записи на управленска наглост и корупция македонко общество, причинила тежки жертви сред силите за сигурност, отекна от неочаквана посока.

 

Председателят на антибългарската, противозаконна и протурска партия ДПС, повтаряйки за кой ли път от изборите насам „ксенофобската” си мантра „откри”, че ДПС било пазило България от избухването на етнически конфликт, подобен на този в Македония.

 

Че полицейската операция в Куманово не е причинена от етнически конфликт, а по-скоро целеше да предизвика такъв, е ясно на всеки, който поне малко от малко се интересува от темата „Македония”.

 

И още - председателят на ДПС нагло се възползва от ситуацията, за да защитава „антифашистката” поза на партията, която убедително доказа, че е антиевропейска и антибългарската, като отказа да почете дори с минута мълчание и свеждане на глави милионите жертви на турските кланета по време на турското робство и зверското потушаване на априлското въстание, разорението на тракийските българи през 1913, арменския геноцид от 1915-1923 – всичко това е меко казано лицемерно и нагло.

 

Партията, която нагло и агресивно отрича поклонение пред паметта на милиони невинни жертви се прави на либерална и правозащитна.

 

Партията, която единствена застана в защита на наглите и фалшиви турски тези по време на обсъждането на декларацията за осъждане на арменския геноцид в Европейския парламент, която единствена адвокатстваше на младотурските сатрапи и главорези, доказвайки недвусмислено и неопровержимо, това, което всички знаем. Че е антиевропейска и антибългарска. Че е турска.

 

Мантрата на ДПС за тяхната роля в запазването на „етническия модел” е лицемерна лъжа.

 

Истинският етнически модел, който те преследват и целят е именно този, който наблюдаваме в Македония. Етническо и религиозно настъпление, демографско „превземане” на територии, община по община, област по област. Примери - Дебър, Струма, Кичево. Гарантирано от Охридския договор вечно участие на „малцинството” във властта. Две „малцинствени” партии, една псевдо-лява и една псевдо-дясна винаги участват в управлението.

 

Това е стратегията на Турция и в България. Едната - ДПС да управлява с левицата, другата - все още хилавата НПСД да се набута в десницата, а оттам и в изпълнителната власт.

 

Прочее, най-голямата заплаха, най-голямата опасност за етническия мир от изборите до днес  са именно поведението и приказките на председателя на ДПС. Месеци наред той провокира етническо напрежение - във високия му наратив екзактно присъстват думите "заплаха от", "ксенофобия", "расизъм", "фашизъм", "етническо прочистване".

 

Ако човек прочете само речите и изказванията му, ще реши, че живее в Либия, Сирия, Ирак или Сомалия.

 

Това поведение е опасна провокация. То цели плашенето, разделянето на обществото, капсулирането и сплотяването на български граждани с турско съзнание или мюсюлманско вероизповедание около тази антибългарска, антиевропейска и протурска партия. Цели да компенсира все по-намаляващата поддръжка за тази партия сред горните две части от българското общество с нашествие и ислямизация на циганските махали.

 

ДПС се циганизира. И като политически практики и като социална база. ДПС се косовизира.

 

ДПС се превръща във все по-голяма заплаха за етническия мир в Република България.