Ангел Джамбазки Ангел Джамбазки

Какво всъщност се случва в Македония...


2015-04-22 15:34 | коментара

Опасната игра на Груевски с огъня.

 

Твърдяната окупация на пограничния полицейския пост в село Гошинци разбуни отново балканските страсти и драми вчера.

 

Село Гошинци се намира в община Липково, Кумановски регион. Разположено е в подножието на планината Скопска черна гора, на самата граница с Косово. Според официалното преброяване през 2002 г. населението му е било от 424 души, като 420 от тях са се определили като етнически албанци, един като бошняк и трима като „други“.

 

По време на т.нар. „гражданска война“ от 2001 в този регион, Куманово-липковския, поради сложния терен и близостта с Косово имаше най-голяма концентрация на гранични „инциденти“ и сблъсъци между правителствените сили и албанските паравоенни формирования, по-известни като УЧК (Ushtria Çlirimtare Kombëtare - UÇK), в превод „Освободителна народна армия“ – ОНА, действала в Македония и под името АНО – Армия за национално освобождение.     

 

През 2001 сблъсъците започнаха след като на 22 януари беше нападнат полицейски пост в друго гранично село – Теарце, на 10 км северно от  Тетово, в подножието на Шар планина. Нападението беше извършено в 2.30 през нощта с гранатомети, като при нападението загина един полицейски служител – полицаят Момир Стояновски, а трима други, между които и етнически албанец са ранени, като по-късно един почива от раните си.

 

В последствие, в следващите няколко дни следват нападения, сблъсъци, мобилизация на армията на РМ, в крайна сметка – етнически конфликт.

 

Прелюбопитно е обаче каква е обстановката в Р Македония в навечерието на нападението в Таерце, „взривило“ конфликта.

 

В периода януари-февруари 2001 се случва комбинация от събития, които започват с оповестяването от тогавашния лидер на опозиционния СДСМ Бранко Цървенковски на политическа афера с около 150 случая на подслушване на видни личности. Лидерът на опозицията директно обвини за подслушването правителството на тогавашния премиер Любчо Георгиевски.

 

„Това не е скандал или мегаскандал, а пълен мрак, който се провежда от една тоталитарна власт. След това в Република Македония, с тази власт, нито един гражданин не може да бъде сигурен за личното си пространство”, заяви тогава Цървенковски.

 

Само пет дни по-късно, още докато продължаваха политическите препирни дали е имало подслушване и какви са неговите размери, след политическата „бомба”, която пусна Цървенковски, в тетовското село Теарце в 2.30 през нощта е нападнат местният полицейски участък.

 

Повторението на събитията е смайващо. От около три месеца, от началото на февруари,  лидерът на Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев започна да обнародва незаконни записи на телефонни разговори. Неотдавна той активира 18-ата поред „бомба“, както сам нарича разкритията си. Тя се отнасяше до пазарлък на управляващата партия с нейния коалиционен партньор - албанския Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), във връзка с наказателни дела срещу етнически албанци за извършени от тях престъпления по време на военния конфликт в Македония през 2001 г. Амнистирането на тези албанци беше в резултат на специален закон, приет, както твърди Заев, в резултат тъкмо на пазарлъка с ДСИ.

 

Преди тази „бомба“ бяха изнесени записи, които твърдят и показват смайваща корупция, мащабни злоупотреби в икономиката, намеси на премиера Груевски дори в промяната на градоустройствените планове в Скопие, в подножието на планината Водно (разположена на юг от Скопие, също като Витоша, квартал със скъпи и луксозни жилища) с цел лично облагодетелстване. Отделно масово подслушване на всичко живо в Скопие, включително чужди дипломати, сред които и българските такива. Отделно пряка намеса на председателя на парламента в работата на правоохранителните органи, който звъни на министъра на вътрешните работи Янкуловска, за да освободи партийни дейци, арестувани за изборни измами и престъпления срещу правосъдието.  

 

Отделно афера с десетки офшорни фирми със седалище в Белиз, свързани с премиера и най-близкото му обкръжение. Познато, нали?

 

Хайде някой сега да поспори какъв е етническият произход на голямата част от неалбанското население на Република Македония. Още едно, уви, също толкова неопровержимо доказателство. Шеф, или както е официално „председател“, на тайните служби на Македония, а именно на Управлението за сигурност и контраразузнаване – УСК е Сашо Миалков, братовчед на премиера Груевски. Още малко за семейството, което управлява Македония, разследване на сайта „Бивол“:

 

„Новата политическа обстановка в Македония, създадена след като партията ВМРО-ДПМНЕ дойде на власт, се оказа много изгодна за Миялков. Това доведе до разцвета на „семейството“, както ги наричат местните жители – тройката най-могъщи политици в страната: Миялков, братовчед му, премиерът Никола Груевски, и Зоран Ставревски, който е заместник министър-председател, министър на финансите и е бил кум на сватбата на Груевски. На всичко отгоре братът на Миялков – Владимир – е съветник в кабинета на генералния директор на македонската митница.“

 

Найс, а? Министър-председател, заместник министър-председател и министър на финансите и съветник на генералния директор на митниците са си братовчед, брат, кум, сват, на булката брат, на шурето познат и прочее, и прочее. Мила родна картинка. Отделно си назначиха президент, чиито правомощия, роля и функции са аналогични на тази на нашия такъв, тоест, да раздава букети и ордени и да не пречи.

 

Препоръчвам цялото разследване на „Бивол“ по темата, впечатляващо е, разкрива подземни връзки на семейството, което управлява Македония с тъмни личности от старото югославско подземие, генерали, служители на КОС и УДБА, с мрежа от покупко-продажби на огромни недвижими имоти, хазарт, огромни инвестиции в Чешката република и прочее, и прочее.

 

Отделно Груевски вече повече от 9 години не е ходил на редовни избори. На няколко пъти предизвиква предсрочни избори, когато са му угодни, и успява да ги спечели главно по патентования от ДПС у нас начин. Безработицата в Македония официално е над 30 процента. Същевременно почни всяко семейство има по един свой член някъде на работа и за многохилядната армия на държавната и общинска бюрокрация и администрация. Работата в администрацията е безценна и никой не може да си позволи да я загуби. Защото отваря и други врати, иначе здраво заключени – към образование, лечение и прочее, и прочее.

 

Местните гаулайтери на ДПМНЕ имат списък на държавните и общински служители по квартали, адреси и домови книги. В навечерието на изборите тези хора се привикват от местните и партийни активисти и им се дава необходимата и изисквана от тях бройка гласове от всяко семейство. Разбира се всички се стараят със зъби и нокти да я изпълнят, защото алтернативата е уволнение от службата, което е равносилно или на глад, или на миграция, защото в Македония няма какво да се работи, ако не си свързан с местния партиен началник на ДПМНЕ. Поне от 9 години насам.

 

На пръв поглед изглежда невъзможно за организация, но все пак става дума за население с размерите на София, от което най-малко 30-35 % са албанци, тоест не са целева група на изборната администрацията на ДПМНЕ. На последните извънредни парламентарни избори ВМРО-ДПМНЕ и коалицията „За по-добра Македония” са спечелили 480 687 гласа срещу 283 895 гласа за коалицията, водена от СДСМ. Не е невъзможно за организиране, когато държиш всички държавни и общински служби в ръцете си. Отделно помага и избирателната система, която има областен изборен праг, тоест има състезание в отделните изборни единици, което също помага на управляващите при организиране на поредната им изборна „победа“.

 

Следващият инструмент, който семейството успешно овладя, е тоталният контрол върху медиите. Опозиционните бързо бяха стиснати и закрити, а собствениците им се озоваха в затвора или загадъчно падат от високи мостове с колите си. Конкретен пример – мощна някога независима, частна телевизия А1, една от първите изобщо на Балканите, беше съсипана от ревизии и проверки, беше закрита, а нейният собственик и управител Велия Рамковски, скоропостижно се озова в затвора. Все още продължават гоненията срещу дъщеря му.

 

Друг случай – странната и неизяснена смърт на известният журналист, редактор и издател на „Фокус“ – Никола Младенов. Човек изключително уважаван, с остро перо, талантлив и последователен критик на всяко управление от самото начало на независимостта. Няколко дни преди да „самокатастрофира“ сам, на пуст път, в равен участък, започва поредица от силно критични за „диктатурата“ на Груевски статии и разследвания. Смъртта му не е изяснена, както и странната поредица от позвънявания на мобилните му телефони, които така и не бяха открити. Очаквано, след смъртта му, силно критичното издание „Фокус“ престана да излиза.

 

На практика единствените свободни и достъпни медии в Македония понастоящем са електронните такива.

 

Такава е и съдбата на опозиционните политици – бившият министър и партиен лидер Любе Бошковски, известен като Брат Любе, вече няколко години е в затвор по обвинения в престъпления срещу политическата система. И интересното е, че тъкмо когато останат няколко месеца, докато излезе, съдът неколкократно го осъжда по друго обвинение и той си остава зад решетките. Няколко съдебни процеса се водят и срещу водачите на ВМРО – Народна партия, понастоящем най-пробългарската политическа организация в Македония.

 

Тук идва ред да споменем и няколко думи за положението на македонските граждани с българско национално самосъзнание. Темата, разбира се, е огромна и е за отделен текст, но няма как да не бъде засегната и тук. Буквално допреди месец всяка власт в Скопие отричаше съществуването им и отказваше да признае техните политически права на свобода на словото, на сдружаване в политически и обществени организации, на използване на български език като официален.

 

След подписването на Охридския рамков договор, с който завърши гражданската война от 2001, бяха направени редица промени в конституцията и устройствените закони на държавата. С тези промени бяха признати редица малцинствени права на всякакви „малцинства“ и етнически групи. Турци, сърби, бошняци, албанци, цигани, дори „гюпци“(да, пак цигани, ама внос от Египет) и прочее, и прочее. Без българите, разбира се. Този мълчалив отказ, тази омерта, поддържана от всяка власт по отношение на наличието на голяма общност от хора с българско национално съзнание в Македония дори е известна в електроните медии край Вардар, като „Б комплекс“ или комплекса от българския произход.

 

Парадоксално, или може би не, всички партии в опозиция са „пробългарски“ и заиграват с чувствата, очакванията и надеждите на тази българска общност, но когато се доберат до властта, отново нахлупват шайкачите и започват да гледат на север. Отново ще кажа – мила родна картинка.

 

Преди месец обаче ситуацията коренно се промени. В приетата от Европейския парламент резолюция, резултат от усилията и борбата на всички български представители, бяха постигнати поне два изключително важни резултата. Първият беше записът „настоятелно съветва правителството в Скопие да се грижи и да защитава правата на всички свои граждани, включително и на тези с българско национално самосъзнание. Сам по себе си този текст няма аналог в борбата за защита на правата и законните интереси на българите в Македония. Вторият – изричен запис, който съветва правителството в Скопие да работи за двустранен договор за добросъседство с България преди началото на преговорния процес.

 

На този фон няма как да не бъдат отбелязани и дейността на БККС, и на дружествата за македонско-българско приятелство. Само в края на тази седмица повече от хиляда човека се стекоха на събор в Битоля по повод петата годишнина от основаването на Дружествата за македонско-българско приятелство. Повече от хиляда човека.

 

Българи от Македония, събрали се в Македония. Където да се обявиш открито за българин все още означава да си рискуваш работата, най-малко.

 

Толкова хора дори в България могат да съберат не повече от четири-пет партии и обществени организации, ако не транспортират с влакове, автобуси и какво ли още не цигани за митинг на БСП и ДПС или кренвирш-ултраси, за да пълнят националния стадион.

 

Но, както вече отбелязах – темата българи и българщина в Македония днес изисква и задължава отделно внимание. 

 

На практика премиерът, братът, братовчедът, шурето, кумът и сватът са си организирали една малка диктатурка, дълбоко в сенките на размирните Западни Балкани, около Косово и Босна, на сещате се кое на географията, доскоро напълно необезпокоявани.

 

Доскоро. Защото вътрешно-политическата ситуация в Македония все повече се превръща във важен за ЕС и ЕП въпрос. Уважението и отношението към правителството в Скопие са около точката на замръзване. Преговорният процес за присъединяване към ЕС на практика е спрян. Смесеният парламентарен комитет ЕП – Македония, на който съм заместник-председател, на практика не функционира. Не само заради бойкота на опозицията и неучастието ѝ в него. Вече трети път се отлага заседанието му в Скопие, което е ясен и недвусмислен знак за отношението на Европейския парламент към властта в Македония.

 

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отказа среща на Груевски. Представителите на правителството в Скопие се скитат немили-недраги из коридорите в очакване някой да ги приеме редом с вече печално известните у нас деятели на МКО (на кратко иранските муджахидини). Все повече гласове от всички политически групи в ЕП изискват пълно и открито разследване на огромния скандал с подслушването и корупцията. Вчера Съвета на министрите препоръча отново пълно, прозрачно и широкомащабно разследване на тези данни.

 

Информация на сайта actualno.com - Жозеф Дол, лидерът на Европейската народна партия (ЕНП), най-голямата партия в Европарламента натиска Груевски за бързо решаване на кризата.

 

Вече няколко месеца различни обществени и социални групи в Македония протестират с искания за социални права, служебно преходно правителство и нови избори. Груевски се прави, че не ги вижда и чува. Организира контрамитинги, обвинява опозицията в опит за държавен преврат и държавна измяна, праща емисари по села и паланки да обещават водопроводи и градинки и да увещават населението колко е стабилна „владата“ и как ще ги пребори „предавниците“.

 

Властта на управляващото семейство е затънала до гуша в корупция и множество престъпни деяния. Има много какво да губи. Видимо няма да отстъпи лесно. Цървенковски, бивш лидер на СДСМ, бивш президент и премиер, зова за масови протести срещу „тирана“ Груевски. Повечето анализатори са единодушни, че Македония е в пълна парализа.

 

Задава се Мегдан

 

Днес Есад Рахич, бивш народен представител и висш функционер на СДСМ, заяви за „Фокус“ – „Груевски трябва да избере между Живков и Чаушеско“.

 

На този фон, при тази ситуация, вчера през нощта в 2.30 група от около четиридесетина въоръжени мъже завземат пограничен полицейски пост в село Гошинце, Липковско, завързват трима от четиримата полицаи, които се намират вътре, набиват четвъртия, обявяват, че са от УЧК и си заминават.

 

Изненада? Сценаристите даже не си правят труда да попроменят сценария или поне часа на извършването на „терористичния“ акт.  

 

Разбира се властта веднага ревна, че е жертва на „терористичен“ акт. Няколко български ФБ-шарана и пълни аматьори по „македонския въпрос“ веднага се вързаха и поискаха да обявим война на Косово. Няколко назначени „българи“ от Македония, на ведомост при Миалков (това е братовчедът), веднага попитаха къде са българските комити.

 

Всички останали анализатори са на мнение, че става дума за категорична правителствена провокация, която да отклони общественото внимание от скандалите, корупцията, подслушването и тоталния провал на правителството в Скопие и на управляващото семейство.

 

Сайтът „Фокус“ в ролята на местен еквивалент на нашите „Не!новини“ дори публикува ироничен текст, представен като позиция на „терористите“. Прилагам го заради непреходната му стойност:

 

„Веднаш по денешниот напад врз полициската станица во Гошинце, се јави со соопштение до медиумите и радикалната организација „Ослободителна војска на Груевски“ која ја презеде одговорноста за нападот.

 

- Денеска, со цел да го спасивме господинот Груевски од нападите што врз него секојдневно ги врши сељакот Заев со тоа што ќе го свртиме вниманието на јавноста на сосема друга тема, ние гордите послушници од Ослободителната војска на Груевски извршивме напад врз станица на полицијата во Гошинце, каде што најдовме неколку човечиња покриени со ќебиња од ЈНА и откако им ги врзавме рацете со она онаквото пластично како ортома кое се врзува со жица како механизам, такво едно црно, им го одзедовме оружјето и им удривме по пет шест шамари, гест за кој не се оди во затвор оти е само прекршок, а не кривично дело – пишува во коминикето.

 

Во соопштението на терористите понатаму стои и нивната закана дека никој не смееме повеќе да ги слуша бомбите на Заев на јутјуб, оти кој ќе биде фатен дека го прави тоа, ќе биде фатен за уши и ќе заврши во ендек.

 

Од ВМРО до сега не излегоа со став за коминикето на така наречната „Ослободителна војска на Груевски“, додека пак од владата добивме изјава од кабинетот на премиерот во која стои дека „веста“ која што туку ја прочитавте е најобична монтажа, креирана и фотошопирана, и најверојатно е дело на служби од странска држава, ама и дека таа држава нема шанси да е Белизе, оти таму нема ништо, ама апсолутно ништо што има врска со Македонија и никој не треба да се интересира за Белизе, никогаш и никако. Освен тоа, во изјавата од кабинетот на премиерот ни беше раскажан и некој виц, ама ние не го разбравме, и не сфативме што воопшто има смешно во него, па затоа и не ви го пренесуваме.“

 

Който разбрал, разбрал, който не – здраве.

 

Груевски пали огън, който не може да загаси. Предишният такъв сценарий, от 2001, струваше стотици животи и за малко не доведе до разпад на държавата Македония. Предстои да видим дали този път ще успее. За българския интерес и кауза в тази битка – в следващ текст.