Тази нощ в село Енина, Казанлъшко беше убит при изпълнение на служебните си задължения полицаят Бончо Чернев. Нелепо, неповоркирано и немотивирано. С нож, касапски, при „битов” скандал. Полицай Чернев е, по-право беше, баща на две деца. Убиецът е бил във „видимо нетрезво” състояние, видимо злоупотребил с алкохол, самонаранил се при игра с пиротехника. Полицаите му се притекли на помощ.
Днешният „инцидент” е показателен за отношението на българските граждани към българската полиция и държавните институции като цяло – отношение на неуважение, подценяване и принизяване. Подобни „инциденти” се случват всекидневно, на десетки места в България. Български граждани нападат, псуват, пускат гузно някоя десетолевка с въпроса „може ли да измислим нещо” през прозореца на патрулката, като ги сгащят да шофират пияни, плюят, късат пагоните на български полицаи, горски стражари, общински служители, здравни инспектори и прочее служебни или „длъжностни” лица. И после същите тези хора се оплакват, че държавата е „слаба”.
И тук не говорим за възпитание, по точно за липсата му, не говорим за образование, не говорим за немотивирана агресия. Това е въпрос и по-скоро предмет на медицината. Говорим за „андрешковското” рушително отношение на част от българската нация спрямо собствената ни държава.
Правоохранителните органи са лицето на държавността, отношението към тях е отношение към българската държава. Ние от ВМРО настояваме отново наказанията за посегателство срещу длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения да бъдат драстично увеличени. За да са знакови, възпиращи и наистина наказващи.
Гръцките земеделци за втори път блокират българските граници. Основната тежест и загуби отново падат върху България. Блокадата донесе огромни загуби за българските фирми във времена на икономическа криза и причинява сериозно неудобство на българските граждани. Незаслужени и незаконни…
Гръцките земеделски производители неслучайно избират България. Стара гръцка политика е нанасянето на всякаква вреда на България. Тези „спонтанни” блокади не стават без съдействието и съучастието на гръцката държава и полиция. Целево. Срещу България.
Тези дни обществото ни отново се наслади на изказванията на Ахмед Доган. Натрапващите се в тях исторически препратки всъщност съдържат поредната антибългарска и откровено протурска позиция на Доган. Според лидера на ДПС пътят на Европейския съюз минавал през Дарданелите и Чанакккале.
В присъщия си маниерен метафоричен стил Доган си позволява да напомни за историческите битки по тези места, като изнамира своя някаква символика в тях.
Истината е, че единствената символика, която те могат да носят за нас българите и за всички други европейци, е свързана със съчетанието на мракобесното османско наследство и дивата завоевателност на „нова“ Турция при формирането на „турската“ нация. Справка – разорението на тракийските българи през 1913 и геноцида над арменците, пак по това време…
Турция има да извърви много, много дълъг път, преди дори да си помисли, че може да бъде член на ЕС. Там трябва да се променят много неща по отношение на спазването на човешките права. Турция трябва да изплати и милиардите си задължения към България по Ангорския договор.
Европейският съюз е основан на християнски ценности и всяка спекулация на Доган в това отношение трябва да срещне недвусмислен отговор. С изказванията си днес Доган всъщност потвърди, че ДПС е проводник на турските интереси в ЕС.
В заключение : пътят на ЕС въобще не включва Турция. Изобщо..
На 27 ноември 1919 г. в Ньой за пореден път България е унизена. За пореден път от нейната територия са откъснати изконно български земи изцяло населени с българско население. От нашата Родина бяха откъснати земи в Кулско, Трънско, Царибродско и Босилеградско.
От България са отнети 122 села (25 от които са разсечени на две). Извън териториалните предели на нашето отечество остават над 54 750 българи. След като сърбите окупират тези територии на 6 ноември 1920 г. те закриват 1 българска гимназия, 6 прогимназии, 45 църкви. 1/3 от поробеното българско население се принуждава да намери убежище в свободните предели на България. Прочети повече…
С шефа на комисията по сигурността в Столичния общински съвет и лидер на софийската организация на ВМРО Ангел ДЖАМБАЗКИ разговаря Вангелина Михайлова, общински репортер, вестник „Труд“, 12.09.09
- Г-н Джамбазки, градският парламент освободи шефа на общинската “Егида” Момчил Ямаков с цел подобряване на работата на фирмата. Толкова ли е лошо положението с общинската охрана?
- “Егида” е замислена с основна цел да поеме охраната на детски градини, училища, административни сгради. В началото се е развивала добре, но последните години нещата не вървят. Има обективни причини – нелоялната конкуренция на сивия сектор, който предлага по-ниски цени. Но последните конкурси за охрана показаха, че ръководството на “Егида” гледа малко през пръсти на нещата, даваха неразумно високи цени и не печелеха достатъчно поръчки. Управлението не е съобразено с икономическата реалност и трябва да има промени. Трудно се ръководи такава фирма, но тя е много необходима. На нейна база може да се изгради общинска полиция и да се извършва охрана на важните обекти, като гробищните паркове.
Днес и утре Бранко Цървенковски, президент на Република Македония, ще бъде на официално държавно посещение в София. По покана на Георги Първанов, президент на Република България.
Извън всички протоколни официалности, реплики и дежурна размяна на любезности, много бих желал да чуя от българския президент няколко въпроса към госта му. Въпроси, които се отнасят до политическите права на българската общност в тази държава, до българското културно-историческо наследство и военни паметници там. Ще ги формулирам най-общо в три групи. За по-лесно: 1.Какво прави администрацията на Цървенковски за отказ от говоренето на омразата в местните печатни и електронни медии спрямо България, с конкретни примери. 2.Какво прави администрацията на Цървенковски за осигуряване и защита на гражданските и политически права на българската общност в Република Македония – на национално самоопределение като българи, на политическо сдружаване (например сдружение „Радко”), на печатни и електронни органи. 3.Какво прави администрацията на Цървенковски за окончателна и необратима декомунизация в сферите образованието и културата, където все още десетките сърбо-комунистически клишета насаждат в хората край Вардар страх и омраза към България и всичко българско;
Без съмнение Цървенковски е в София, за да търси подкрепа за членството на страната си в НАТО и ЕС и да трупа актив в преговорите с Гърция за името. А да не забравяме, че му предстоят и президентски избори. Сега е времето българският държавен глава да обвърже ясно и недвусмислено всякаква политическа подкрепа от страна на България с горните няколко условия. Ще гледам довечера новините. С очакване да видя ясна българска позиция по отношение на Македония след десетилетия национален нихилизам.
Това е първата част на интервюто на легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов, взето от Кеворк Кеворкян преди 20 години. Разделихме го на части, защото формата за качване в нета не позволява филмчета, по-дълги от 10 мин. Интервюто е знаково, защото след 50 години забрава българското общество отново чува и вижда една забравена и забранена национална кауза – борбата за българско национално обединение в Македония.
Иван (Ванчо) Михайлов, въпреки напредналата си възраст, отново блестящо защитава и доказва българския характер и произход на населението във Вардарска Македония, днес Р Македония.
Иван Михайлов казва ясно и на глас, това, което всички българи си говорят по между си – Македония е била, е и ще бъде българска. Прочети повече…
Днес се навършват 81 години от героичната смърт на Мара Бунева. На 13 януари 1928 година тя изпълнява смъртна присъда над сърбина Велимир Прелич, известен сатрап и полицейски функционер в т.нар жупа „Южна бановина”(Вардарска Македония), прочул се с нечовешките издевателства над македонски българи. Смъртната му присъда е издадена от ВМРО след организираните от него погроми и мъчения на млади българи в Скопие при т.нар „Скопски студентски процес”. За да не попадне в ръцете на сръбските жандармеристи Мара Бунева стреля в гърдите си и умира от раните си.
След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година, и обединението и с Отечеството, местните българи в Скопие издигат паметник на Мара Бунева на вардарския кей, близо до Стария мост. След поредната окупация на тези български краища след 1944, година паметникът е взривен от сръбския окупатор.
От 2002 година ВМРО и македонските българи възстановиха ежегодното поклонение пред паметта на Мара Бунева на кея на Вардар. От година на година поклонението в средата на януари се превърна във внушително българско събитие в центъра на Скопие, в истинска демонстрация на българското национално самосъзнание на сънародниците ни от цяла т.нар Република Македония. Мара Бунева се превърна още веднъж в символ на българщината във все още несвободната Вардарска Македония.
Роден съм в София през 1979 г. Завършил съм семестриално право в Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.Член съм на ВМРО от 1997 г., като в момента съм заместник-председател на ВМРО.
Понастоящем съм общински съветник в Столичния общински съвет, Председател на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност и член на Постоянните комисии по нормативна уредба и общинска собственост.
На 27 ноември 1919 г. в Ньой за пореден път България е унизена. За пореден път от нейната територия са откъснати изконно български земи изцяло населени с българско население. От нашата Родина бяха откъснати земи в Кулско, Трънско, Царибродско и Босилеградско.