Ангел Джамбазки

Като прелюдия към нова македонска кървава Коледа *

Петък, 11.05.2012, започна Албанската пролет в Македония. По аналогия с Арабската пролет в страните от Северна Африка и Близкия изток – пред  джамиите. Всеки петък, след голямата молитва, албанците от всички краища на Македония ще правят протести срещу „славянския”  гнет в Република Македония. От местната джамия до сградите на местната и централната власт.

Причина за протестите на албанците  е операция „Чудовище”, в рамките на която ислямисти – албанци бяха задържани и обвинени за наистина чудовищното петорно убийство край Смилковци – на 4 момчета и един по-възрастен човек от селото.

Албанците твърдят и ще твърдят, че са набедени и са жертва на заговор и гнет от страна на правителството. Исканията и скандиранията им – от „Аллах е велик” и „Смърт на гяурите” до „Велика Албания”. Властта твърди и ще твърди, че е установила, разкрила и задържала извършителите. Прочети повече…

Когато човек се качи на покрива на някой от блоковете 7, 8, 9 и 10 на ул. „Христо Трайков” в „Орландовци“ и хвърли един поглед на полето наоколо, неусетно сякаш се пренася в средните векове. От север, от изток и от юг блоковете са плътно обсадени от незаконни цигански катуни. Разпънати направо в полето, превърнали го в огромна септична и боклукчийска яма, катуните системно и последователно настъпват към блоковете. Единствената преграда между катуна и блоковете остават гаражните клетки, които погледнати отгоре формират същински защитен вал. Подобен на средновековните валове, които са пазили държавата ни от нашествия. Приликата е поразителна. И нашествието отново е в ход. Прочети повече…

Няколко дни следя интернет-напъните на Хеерт Вилдерс  (водач на холандската Партия на свободата) да събира тъжните истории на горките, прецакани от източния работник, холандци. Смешна и жалка история. Холандия и холандското общество имат далеч, далеч по-големи проблеми от българските и полските работници.

И не само защото циганите с български паспорти, които се мотаят из Холандия, хич не са заплаха за ничий трудов пазар. Никаква. Просто защото не са отишли там да работят. Те работа на строеж трудно подхващат – рядко тук, та камо ли там. Ако не броим джебчийството и проституцията за работа, разбира се … Прочети повече…

Или какво да се направи за защитата на едно население за което на никого не му пука.

Периодично, през няколко години, безотговорността, мързелът и безразличието убиват българи. Къде по 8, къде по 9, 10 българи си умират просто така. Смазани, изгорели, удавени. По много. Заради нечия безотговорност. Заради безстопанственост. Заради бездържавност.

Заради общата небрежност, униние, примиренчество и безразличие. Заради това, че вече почти на никой „не му пука” какво се случва около него. Най-много да изпсува през зъби и да се качи на влака за Кардам. Или да си легне под сцепена от десетина години язовирна стена. Прочети повече…

Това безумно заглавие беше водеща „новина” в една от централните новинарски емисии. Самият репортаж показваше унизителното и коленопреклонно „американофилско” гънене на Хасан Азис, уви все още кмет на Кърджали, който гордо показваше кърджалийския „Пентагон”, разположен на бул. „Вашингтон”. В Кърджали.

И с нелепата си патетика, на разваления си български, разказваше, че някакъв парк някъде си, на кучето в кътния зъб, в някакво забутано американско градче, бил кръстен „Кърджали”. Прочети повече…

„Циганите в Кюстендил и Дупница са готови на бунт заради спрени социални помощи” –  предаде БТА.

Сто пъти повече трябва да протестираме ние, българските граждани.

Защото едва ли има по-голямо нахалство и наглост от циганските претенции за социални помощи. В повечето случай, тези, които най-вресливо „искат”, никога, с нищо, и по-никакъв повод не са допринесли за българското общество и българската държава. Научиха се само да искат, да изискват, да настояват за измислените си „права”. Прочети повече…

След като Лидъл* предпразнично превзе орлите, време е да бъде премахната пиратската реклама в София …

Всички помним голия задник на Азис, опънат току над главата на Апостола, върху фасадата на бившето кино Сердика. Този задник горе долу най-добре олицетворява състоянието на рекламата в столицата.

Вече 20 години, почти всеки който, както и където си иска си поставя каквато реклама си поиска. То не бяха и не са „пизи”, хоругви, спирки, безумните кабинки на мобилните оператори, затварящи тротоари и подходи. Из целия град са накичени билбордове, мегабордове, терабордове, гигабордове и прочее и прочее … Рекламните „босове” буквално и по пиратски са превзели рекламата в града на абордаж още от времето на мътните води на Софиянски … Прочети повече…

Или както там трябва да звучи и изглежда това на цигански

Държавата се тресе от протести, Борисов следизборно демонстрира дебелашко задоволство от избора си за безспорен футболист, шахматист и буфосинхронист на годината, а и от „хитростта” на Дянков, който направо казано по-футболно „попреебал” „зърнарите” с фалшив предизборен договор, за да им купи гласовете… През това време  БДЖ-то тихо умира, за да бъде доразграбена, а с нея и последната жизненоважна инфраструктура в държавата отива на скрап … Прочети повече…

Пиша този текст като син и брат на железничари.

Като човек, който от дете е израснал между дирекцията на БДЖ на ул. „Иван Вазов” №3 и жп завода зад Централна гара. На едното място работеше баща ми, на другото – майка ми. Имах щастието и късмета да видя отблизо в пълната и мощ огромната машина, която тогава бяха Българските държавни железници. Другите деца искаха от родителите си и от модерния тогава Дядо Мраз модели на влакчета за Нова година, а ние с братята ми имахме най-големите играчки в света – истинските работещи парни локомотиви в депото зад жп завода и истинските влакове. Със страхопочитание надничахме в Локомотивното депо, където кротко дремеха като детски играчки в кутийки, подредени в халетата, 120-тонните електровози, неизчерпаемата теглителна мощ на Българските държавни железници. Прочети повече…

Още по време на предизборната кампания обявихме позицията на ВМРО за цялостно премахване на т.нар „Женски пазар” в пространството между улиците „Св. Св. Кирил и Методий” и „Екзарх Йосиф”. И тогава, и сега настояваме ул. „Стефан Стамболов”, върху която сега са разположени бараките и катуните, да се разчисти напълно, като се запазят само и единствено оригиналните павилиони, датиращи от началото на миналия век и се предоставят на занаятчии или хора на изкуството.

Това не е някаква приумица или случайно хрумване, това е ясно изразеното желание на хората, които имат нещастието да живеят в тази иначе много красива и старинна част на София. В момента „пазарът”, който всъщност е една социална клоака, сборище на крадци, просяци, наркомани, проститутки и продавачи на контрабандни цигари, отдавна не е това, за което е бил предвиден. Целта на пазарите в София е била да подпомагат българските производители на плодове и зеленчуци в околните на София райони, които да могат да продават продукцията си без посредници. На практика сега в пространството междуулиците „Св. Св. Кирил и Методий” и „Екзарх Йосиф” няма производители, а има само битак, в който във всякакви катуни продават всякакви турски и китайски боклуци и контрабандни цигари. Прочети повече…